Нормално ли е да се гневя на Бог?

Ако си написал това, вероятно вече си ядосан и въпросът всъщност е дали ти е позволено да си. Може някой да ти е казал, че гневът към Бог е знак за слаба вяра или за неблагодарност. Може сам да си стигнал до това заключение и оттогава да преглъщаш нещо, което не иска да се преглътне.

Тази страница няма да те съди за въпроса. Ще изложи какво християнството конкретно казва за гнева, насочен нагоре — и отговорът може да те изненада с това колко директен е.

Няколко термина за начало

За читателя без църковен речник:

• Исус от Назарет е юдейски религиозен учител, живял в първата третина на първи век в Палестина, тогава под римско управление. Християнството твърди, че Той е бил и Бог в човешки образ. Бил е екзекутиран от римската власт около 30 г. сл. Хр. чрез метод, наречен разпъване на кръст.
• Псалмите са дълга сбирка от 150 молитви и поеми в първата част на Библията.

Кратък, честен отговор

Християнството не третира гнева към Бог като предателство. Собствените му свещени текстове са пълни с хора, които крещят срещу Бог направо в лицето — и тези викове не са изрязани от книгата, а запазени в нея като част от онова, което вярата изглежда всъщност е. Обратното на вярата в тази традиция не е гневът. Обратното е безразличието — да спреш да говориш изобщо.

Гневът е форма на все още говориш

Има тиха логика, която мнозина носят: ако наистина вярвах, нямаше да съм ядосан. Християнската традиция върви в обратна посока. Гневът, насочен нагоре, предполага, че там има някой, който е чул — и че този някой е бил длъжен да постъпи другояче. Това не е отсъствие на връзка. Това е връзка под напрежение.

Един древен текст в първата част на Библията — от сбирката Псалми — започва с човек, който пита Бог направо колко още ще го забравя, докога ще крие лицето си. Това не е учтива молитва. Това е обвинение, отправено нагоре. И то стои в свещения текст, недокоснато, като модел, не като предупреждение.

Библията не изрязва виковете

Ако очакваш, че свещеният текст на тази традиция ще е пълен само с благоговейни думи, той ще те изненада. Цяла една книга в него — Плач Йеремиев — е дълъг стон на човек, който изброява поред всичко, което Бог, според него, е допуснал да се случи с него. Пророк на име Еремия обвинил Бог, че го е подмамил. Друг, на име Авакум, попитал Бог направо докога ще вика за помощ, без Бог да чуе.

Тези гласове не са ръбовете на традицията. Те са в сърцевината ѝ. Оставени са там нарочно — за да знае всеки, който стигне до същото място, че не е първият и че не е извън границите.

Дори Исус изрекъл вика

Най-силната версия на това идва от самия център на християнството. Според евангелските разкази — четирите кратки биографии на живота на Исус — в мига на екзекуцията си Исус извикал думи, взети направо от една от онези отчаяни молитви: питане към Бог защо Го е изоставил. Християнството не заглажда това. Държи го в центъра. Ако човекът, когото тази традиция нарича Бог в човешки образ, е изрекъл вика на изоставения, тогава викът не е нещо, което поставя човека вън. Той е нещо, което Бог сам е познал отвътре.

Какво прави гневът с теб

Едно уточнение, което не е присъда. Гневът, който се говори — насочен нагоре, назован, изречен — е жив. Гневът, който се преглъща и се превръща в мълчание, бавно затваря вратата. Християнската покана не е да потиснеш онова, което чувстваш, а да го занесеш точно там, където си най-сигурен, че не бива — при Бог — защото според тази традиция това е именно мястото, което може да го понесе.

А сега какво?

Ако носиш гняв, който отдавна нямаш на кого да кажеш, без да те съдят — за това може да се говори. Нашият чат е безплатен, поверителен и на български. Ти го започваш и ти го приключваш, когато поискаш. Няма да ти казваме да се успокоиш.

Откъде идва това в Библията

• Псалм 13 — "докога ще ме забравяш, Господи?"
• Псалм 22:1–2 — викът, който по-късно Исус ще повтори
• Плач Йеремиев 3:1–20 — дълъг стон срещу онова, което Бог е допуснал
• Йов 7:11 — човек, който отказва да замълчи в мъката си
• Авакум 1:2–4 — пророк пита докога Бог няма да чуе
• Марк 15:34 — Исус изрича вика на изоставения
• Еремия 20:7–9 — пророк обвинява Бог, че го е подмамил